Призрачният стъклар
Била тиха, прохладна септемврийска вечер на 1873 година. В един от светските салони на Санкт-Петербург имало събрана много аудитория. Гостите разговаряли умерено за най-различни неща. Изведнъж, откъм прозореца се чул мощен пукот.
На светлината на свещите всички видели във външното стъкло съвършен кръг с диаметър към 30 сантиметра. Изглеждал, като че ли е изрязан с диамант. Проблемът бил, че жилището се намирало на втория етаж и до земята имало най-малко 5 метра. Вътрешното стъкло нямало счупвания и други повреди, с изключение на едвам забележими пукнатини тъкмо против кръглия отвор. Една млада дама извикала от боязън – в тези контури видяла лице на бабичка с прегърбен нос и увиснала долна джука. Другите също се вгледали в странния рисунък. Всички били на едно мнение: това е рисунка на стара жена, освен това изпълнена с високо художествено майсторство.
На другия ден сменили външното стъкло – а вътрешното го разгледали към този момент детайлно на дневна светлина. За учудване на очевидците на снощното произшествие, пукнатините били изчезнали, рисунката липсвала и стъклото било безусловно чисто. Човек би останал с усещане, че странният портрет на бабичката се е привидял на хората. Но по какъв начин можело двадесетина души да видят едно и също нещо едновременно?
Този тайнствен феномен се е появявал и на други места, без в никакъв случай да получи някакво пояснение. Нарекли го „ призрачният стъклар “. Това е много рядко събитие, а случаите на неговите появи нормално не си наподобяват. Понякога е от всеобщ темперамент, различен път визира единствено обособени персони.
Общото във всички случаи е следното: в прозореца на жилище или автомобил се появява идеално кръговиден отвор, чийто диаметър в множеството случаи не надвишава 5 сантиметра. Това се съпровожда с нисък пукот, като изрязаното парче стъкло изчезва безследно.
Явлението „ призрачният стъклар “ се появило напролет на 1954 година и в Съединени американски щати, като минало през Чикаго, Лос Анджелис, Милуоки, Атланта. В Канада го забелязали в Едмънтън, Реджина и Калгари. Там се развихрило съществено, в това число и по автомобилните прозорци. Всеки може да си показа какво изпитвали водачите, когато внезапно се чувал гърмеж и в прозореца се появявала акуратно изрязана дупка.
При това имало случаи на по едно и също време изрязване на стъклата на десетки коли на паркинги. Застрахователните компании, които най-вече страдали от феномена, давали награди за разкриването му, само че от полицията единствено разпервали безпомощно ръце. В стотици къщи прозорците просто станали негодни за потребление. Имало доста коли, на които били развалени предните, задни и странични прозорци. Стъкларите на всички места бележели огромни облаги. Това траяло едно денонощие. Най-удивителното било, че всички дупки имали идеално кръгла форма и идентичен диаметър – 5.6 сантиметра, без значение дали в Канада или Съединени американски щати. Била основана комисия за следствието на „ призрачния стъклар “, в която взели участие видни учени и представители на военните. Но резултатите от нейните изследвания не са оповестени и до през днешния ден.
В Западна Европа фантомът също се развихрил – по-конкретно в Испания през 1963 г. Двама поданици на Барселона си приказвали умерено на една маса в кафене, когато наоколо се чул спокоен гърмеж. Те се обърнали и видели, че в огромната стъклена витрина се били появили 3 кръгли отвора. Единият бил значителен, с диаметър към 20 сантиметра, другите два – с не повече от 5 см. Собственикът на кафенето обиколил в близост, тъй като решил, че това е дело на хулигани. Но в близост нямало никой различен, липсвали и частите изрязано стъкло.
На другия ден нещо сходно станало в Сарагоса. Чули се няколко слаби гърмежа и в стъклената витрина на огромен магазин се появили по едно и също време голям брой кръгли отвори. Преброили към 20. Имало и избран ред в разположението им – на всички места се групирали едно огромно отверстие и две дребни. Повиканата полиция не съумяла да стигне до никакви смислени изводи.
Полша също потърпевша от „ призрачния стъклар “ през 1964 година Това се случило в железопътния цех във Вроцлав. Едновременно във всички прозорци на 20 чисто нови вагона, преди малко излезли от цеховете, се образували акуратно изрязани, кръгли отвори с диаметър 10 см.
„ Призрачният стъклар “ траял да пакости в Полша – този път в град Лодз. Сега потърпевши рейсовете от градския превоз. Големият прозорец пред водача за броени мигове се покривал с дребни кръгли отвори. Всичко това се съпровождало с тихи гърмежи, като че ли някой стрелял по рейса. Този път отворите били в действителност доста – върху челния прозорец на рейсовете по 52 дупки. Нито повече, нито по-малко. При това всички с идентичен диаметър – 4 милиметра. Най-поразителното било, че когато развалените стъкла били сложени едно върху друго, отворите съвпаднали идеално.
Постепенно в Европа почнали да не помнят за „ призрачния стъклар “ – само че си спомнили в белгийския град Антверпен през 1996 година В една от тамошните академични аудитории, по време на образователни занятия се чул гърмеж и върху прозореца се появил кръговиден отвор. Когато измерили диаметъра му, се оказало, че е 25 см. Още до момента в който го разглеждали, се чул нов слаб пукот и до първия отвор се образувал втори, тъкмо същият. Всички замрели, очаквайки трети – само че с това се завършило.
В края на ХХ-ти век създавали много комисии, които се опитвали да обяснят научно това необичайно събитие – упреквали и звукови талази от ауспусите на колите, и галактически трептения, и недостатъци в стъклата още при производството. Но всичко си останало на равнище догатки и хипотези. Ясно и разбираемо пояснение за феномена на „ призрачния стъклар “ не съществува и до ден-днешен.
